Преобладаващата част от IP адресите са публични адреси и кандидатите трябва да кандидатстват за регистрация в международната интернет административна агенция. Три сегмента от IP адреси обаче са запазени в IPv4 адресния протокол като частни адреси за вътрешна употреба от организацията. Трите адресни сегмента могат да бъдат разделени на:
Адреси от клас A: 10.0.0.0~10.255.255.255 , като IP 10.0.0.1
Адреси от клас B: 172.16.0.0~172.31.255.255 , като IP 172.16.0.1
Адреси от клас C: 192.168.0.0~192.168.255.255 , като IP 192.168.0.1
Горните IP адреси не се използват в Интернет, обикновено те се използват във фирмения или училищния интранет, като например под фирмения рутер. Освен това частният IP адрес, използван в компанията (организацията), може да се използва многократно в различни компании (организации). Например, ако използвате присвоения IP 192.168.1.12 от вашата компания, за да чатите с приятел от друга компания през MSN, се случва неговият IP също да е 192.168.1.12, но няма IP конфликт, защото вие двамата сте в различни организации, т.е. когато частният IP е под различна обществена мрежа, той може да бъде дублиран. Разликата е, че публичният IP през шлюза не може да бъде повторен. Но трябва да забележите, че шлюзът (той е разпределен като частен адрес) няма да се появи в публичния интернет, тъй като публичният IP е глобално уникален, в противен случай ще има конфликт.
Теоретично на всеки публичен IP (обществен мрежов адрес) могат да бъдат присвоени частни IP адреси в неговата вътрешна мрежа (като училище, компания или интернет кафене), т.е. публичният IP адрес е глобално уникален и не може да се повтаря, но всеки частен IP адрес под адреса на публичната мрежа може да бъде, защото тези частни IP адреси са разпределени за използване в интранет и обикновено не могат да бъдат достъпни в публичната мрежа.
Тези адреси няма да бъдат зададени от Интернет. Въпреки че не могат да бъдат директно свързани към интернет, те все пак могат да комуникират с интернет чрез технически средства. Можем да изберем подходящия клас адреси според нашите нужди и да ги използваме като публични IP адреси във вътрешната LAN. В Интернет някои устройства, които не се нуждаят от комуникация с Интернет, като принтери и комутатори, също могат да използват тези адреси, за да спестят ресурси на IP адреси. Има само десетки до стотици машини, които използват IP адреси от клас C в интранета и всеки IP сегмент може да побере 254 хоста, наистина добър избор.
Въпреки това, ако вътрешната мрежа иска да се свърже с външния интернет, тя трябва да бъде преобразувана в уникален IP чрез NAT (преобразуване на мрежов адрес), конфигуриран на рутера. По този начин, когато всички хостове, използващи локални адреси, комуникират с външната мрежа, техните частни IP адреси ще бъдат преобразувани в глобални IP адреси на рутера, за да се свържат с интернет.
Освен това има много предимства от използването на малък брой публични IP адреси за представяне на голям брой частни IP адреси. Той не само може ефективно да забави изчерпването на публичното IP адресно пространство, но също така е лесен за поддръжка и управление.
IP
