Какво е IP адрес?

IP адресът (Internet Protocol address) е стандартизиран формат на адрес, дефиниран от интернет протокола. Той задава логически адрес на всяка мрежа и на всеки хост в интернет, като позволява на устройствата да комуникират помежду си, като същевременно абстрахира разликите в подлежащия физически хардуер.

IP адресите се използват за идентифициране на компютри (или смартфони) в интернет. В ежедневни ситуации всяко устройство, свързано към мрежа, трябва да има IP адрес, за да може да комуникира коректно. Полезна аналогия е да сравним персоналния компютър с телефон: IP адресът е като телефонен номер, а рутерите в интернет функционират като комутационни системи, които насочват „обажданията“ (заявките) към правилната дестинация.

IP адресът е основата на комуникацията в TCP/IP мрежите. Всяко устройство, свързано към мрежа, трябва да има IP адрес.

Най-често използваните днес IPv4 адреси са с дължина 32 бита и обикновено се разделят на четири 8-битови двоични числа (т.е. четири байта). IP адресите обикновено се представят в т.нар. „точкова десетична нотация“ във вида a.b.c.d, където a, b, c и d са десетични цели числа в диапазона от 0 до 255.

Например, точковият десетичен IP адрес 100.4.5.6 представлява следното 32-битово двоично число:

01100100.00000100.00000101.00000110

IPv4 и IPv6

Разпространените IP адреси се делят на две основни категории: IPv4 и IPv6.

· IPv4 използва 32-битов адрес и се състои от четири числови сегмента, всеки с максимална стойност 255.
· IPv6 използва 128-битов адрес, което осигурява много по-голям адресен обхват.

Формат на IP адрес

IP адресът може да бъде описан по следните начини:

· IP адрес = мрежови адрес + адрес на хост
· IP адрес = мрежови адрес + информация за подмрежа (subnet) + адрес на хост

Един прост IP адрес съдържа две основни части: мрежов адрес и адрес на хоста.

Пример: 192.168.1.100

Да разгледаме IPv4 адреса 192.168.1.100 като пример. В този случай адресът може да се интерпретира така:

· Мрежов адрес: 192.168.1 (първите три сегмента)
· Адрес на хост: 100 (последният сегмент)

Ако се приложи разделяне на подмрежи (subnetting), структурата на IPv4 адреса става по-сложна. Например, при използване на маска на подмрежа 255.255.255.0, адресът може да се интерпретира така:

· Мрежов адрес: 192.168.1
· Обхват на подмрежата: определя се от маската на подмрежата
· Адрес на хост: 100

Горният пример илюстрира опростен вариант на IPv4 адресиране. В реални мрежи конфигурациите на подмрежите могат да бъдат значително по-сложни и структурата на IP адресите да се различава. IPv6 адресите използват различен начин на запис, но основните принципи са подобни.

Класове IP адреси (A/B/C/D/E)

В миналото, въз основа на мрежовия идентификатор (Network ID), IP адресите традиционно са били разделяни на пет класа:

· Клас A – Използва се за много големи мрежи. IP адреси, при които първият октет е в диапазона от 1 до 126, принадлежат към този клас.
· Клас B – Използва се за мрежи със среден размер. IP адреси, при които първият октет е в диапазона от 128 до 191, принадлежат към този клас.
· Клас C – Използва се за малки до средни мрежи. IP адреси, при които първият октет е в диапазона от 192 до 223, са от този клас.
· Клас D – Използва се за мултикаст (multicast). При тези адреси първите три бита са 1, а четвъртият бит е 0.
· Клас E – Запазен за експериментални цели. Тези адреси са подобни на клас D, но четвъртият бит също е 1.

Забележка: В съвременните мрежи разпределението на IP адреси и маршрутизирането се основават на CIDR и префикси на подмрежи, а не на класов модел на адресиране. Въпреки това разделението на класове A/B/C/D/E все още се използва широко за обучение и общи разяснения.

За по-задълбочено разбиране на IP адресите и отговори на често задавани въпроси вижте нашата страница IP Address FAQ.