глосар

IP адрес

IP адресът е уникален адрес, много наподобяващ телефонен номер, който се използва от машини (обикновено компютри), за да се свързват едни с други, когато изпращат информация през интернет или локална мрежа, използвайки интернет протокол (IP). Той позволява на машините, които изпращат информацията, да знаят къде да я изпращат, а на машините, които получават информацията, да знаят, че тя идва от желаното местоназначение. Да вземем за пример IP адреса 207.142.131.236. Получаването на тези числа от домейн адреси, написани в една по-разбираема за човека форма, като например www.wikipedia.org, се извършва от Система за имена на домейни (DNS). Този процес е известен като преобразуване на имената на домейни към IP адрес. (Забележка: Система за имена на домейни е общо понятие, обхващащо всичките Сървъри за имена на домейни)🔗IP адрес

IPv4

Интернет протокол версия 4 (IPv4) е четвъртата ревизия при разработката на Internet Protocol (IP) и първата версия на протокола, която намира широко разпространение. Заедно с IPv6 този протокол е в основата на стандартните мрежови технологии в интернет. IPv4 е описан в публикация IETF RFC 791 (септември 1981), заменяйки по-ранната дефиниция (RFC 760, януари 1980). Протоколът все още се използва за по-голямата част от интернет трафика в днешно време. Използва 32-битово адресно пространство, което предоставя общо 4 294 967 296 уникални адреса, макар че големи блокове от него са резервирани за специални мрежови методологии (около 18 млн. адреса за частни мрежи и около 270 млн. мултикаст адреса).🔗IPv4

IPv6

Интернет протокол версия 6 (IPv6) (на английски: Internet Protocol version 6) е протокол от мрежово ниво за комуникационни мрежи, основани на предаването на пакети. Първоначално наричана IPng (на английски: IP Next Generation), версия 6 на интернет протокола е създадена с цел да наследи IPv4, който е протоколът, насочващ почти целия интернет трафик.🔗IPv6

WHOIS

WHOIS (pronounced as the phrase "who is") is a query and response protocol that is widely used for querying databases that store the registered users or assignees of an Internet resource, such as a domain name, an IP address block or an autonomous system, but is also used for a wider range of other information. The protocol stores and delivers database content in a human-readable format. The current iteration of the WHOIS protocol was drafted by the Internet Society, and is documented in RFC 3912. Whois is also the name of the command-line utility on most UNIX systems used to make WHOIS protocol queries. In addition WHOIS has a sister protocol called Referral Whois (RWhois). History Elizabeth Feinler and her team (who had created the Resource Directory for ARPANET) were responsible for creating the first WHOIS directory in the early 1970s. Feinler set up a server in Stanford's Network Information Center (NIC) which acted as a directory that could retrieve relevant information about people or entities. She and the team created domains, with Feinler's suggestion that domains be divided into categories based on the physical...🔗WHOIS

Hostname

In computer networking, a hostname (archaically nodename) is a label that is assigned to a device connected to a computer network and that is used to identify the device in various forms of electronic communication, such as the World Wide Web. Hostnames may be simple names consisting of a single word or phrase, or they may be structured. Each hostname usually has at least one numeric network address associated with it for routing packets for performance and other reasons. Internet hostnames may have appended the name of a Domain Name System (DNS) domain, separated from the host-specific label by a period ("dot"). In the latter form, a hostname is also called a domain name. If the domain name is completely specified, including a top-level domain of the Internet, then the hostname is said to be a fully qualified domain name (FQDN). Hostnames that include DNS domains are often stored in the Domain Name System together with the IP addresses of the host they represent for the purpose of mapping the hostname to an address, or the reverse process. Internet hostnames...🔗Hostname

Ping

Ping (пинг) е компютърна програма за мрежова администрация, използвана за проверка на достъпността на хостове в интернет или локална мрежа. Използва протокола (ICMP). Името пинг произлиза от сонарната терминология. Ping работи на принципа на ехото, като изпраща съобщение чрез ICMP протокола до отдалечен компютър. Съобщението съдържа „искане“ за отговор от хоста. В този процес се измерва времето от предаване на съобщението до времето на получаването му от първоначалния компютър (двупосочния път) и се записва всяка загуба на пакети. Резултатите от теста се отпечатват на екрана под формата на статистически съобщения. Резултат от програмата Ping, при тестване на хоста google.com: ping google.com PING google.com (74.125.39.106) 56(84) bytes of data. 64 bytes from fx-in-f106.1e100.net (74.125.39.106): icmp_req=1 ttl=56 time=47.1 ms 64 bytes from fx-in-f106.1e100.net (74.125.39.106): icmp_req=2 ttl=56 time=46.8 ms 64 bytes from fx-in-f106.1e100.net (74.125.39.106): icmp_req=3 ttl=56 time=47.2 ms 64 bytes from fx-in-f106.1e100.net (74.125.39.106): icmp_req=4 ttl=56 time=47.9 ms 64 bytes from fx-in-f106.1e100.net (74.125.39.106): icmp_req=5 ttl=56 time=47.8 ms ^C --- google.com ping statistics --- 5 packets transmitted, 5 received, 0% packet loss, time 4006ms rtt min/avg/max/mdev = 46.813/47.389/47.909/0.428 ms Ping може да се стартира чрез използване на различни опции в командния ред, които позволяват специални режими на работа, като например да се уточни размера на изпращаните пакети, да се вдигне флага за фрагментация на пакетите и др. С Ping може да се злоупотребява, обикновено под формата елементарна DoS-атака, в която програмата е настроена така, че да изпраща много пакети с големи размери, които да „наводнят“ атакувания хост и да затруднят работата му.🔗Ping

Classless Inter-Domain Routing

Classless Inter-Domain Routing (CIDR ) is a method for allocating IP addresses and for IP routing. The Internet Engineering Task Force introduced CIDR in 1993 to replace the previous classful network addressing architecture on the Internet. Its goal was to slow the growth of routing tables on routers across the Internet, and to help slow the rapid exhaustion of IPv4 addresses.IP addresses are described as consisting of two groups of bits in the address: the most significant bits are the network prefix, which identifies a whole network or subnet, and the least significant set forms the host identifier, which specifies a particular interface of a host on that network. This division is used as the basis of traffic routing between IP networks and for address allocation policies. Whereas classful network design for IPv4 sized the network prefix as one or more 8-bit groups, resulting in the blocks of Class A, B, or C addresses, under CIDR address space is allocated to Internet service providers and end users on any address-bit boundary. In IPv6, however, the interface identifier has a fixed size of 64 bits by convention, and smaller subnets...🔗Classless Inter-Domain Routing

Частни мрежи

Частната мрежа е комуникационна мрежа свързваща устройства в пространство от порядъка на няколко метра. Персоналната мрежа е най-малката от глобалната, регионалната, районната и локалната комуникационни мрежи. Пример за персонална мрежа е компютър свързан с мобилен телефон посредством оптична, радио, или кабелна връзка. Частните IP адреси не могат да се използват в интернет.🔗Частни мрежи

Подмрежа

Подмрежа (на английски: subnetwork) е логическо подразделение на семейството Интернет протоколи, което осигурява допълнителни възможности на мрежовите администратори. Разделянето на дадена мрежа на подмрежи позволява децентрализация на нейното управление и улеснява контрола на трафика в нея. Освен това, чрез него може значително да се облекчи мрежовия трафик. Друга възможност, която дава разделянето на подмрежи, е обединяването на различни физически мрежи в една IP мрежа. Подмрежите се въвеждат чрез подмрежова маска (subnet mask), която е с формат на IP адрес, т.е. 32-битово двоично число, записано като четири десетични. Маската обикновено се състои от две последователни полета от единици и нули, напр. 11111111 11111111 11111111 00000000, като единиците указват мрежовата част на даден IP адрес, а нулите – адреса на хоста. Чрез подмрежовата маска се извършва преместване на разделителната линия между двете части на адреса, дефинирана от съответния адресен клас А, В или С. Чрез прилагане на логическата операция побитово И (AND) между даден IP адрес и подмрежовата му маска, ще получим новата мрежова част на адреса.🔗Подмрежа

Name server

A name server refers to the server component of the Domain Name System (DNS), one of the two principal namespaces of the Internet. The most important function of DNS servers is the translation (resolution) of human-memorable domain names (example.com) and hostnames into the corresponding numeric Internet Protocol (IP) addresses (93.184.216.34), the second principal name space of the Internet which is used to identify and locate computer systems and resources on the Internet. Although it is typically used in reference to DNS, the term name server may also be used for any computer application that implements a network service for providing responses to queries against a directory service which translates an often humanly meaningful, text-based identifier to a system-internal, often numeric identification or addressing component. This service is performed by the server in response to a service protocol request. Domain Name Server The Internet maintains two principal namespaces: the domain name hierarchy and the IP address system. The Domain Name System maintains the domain namespace and provides translation services...🔗Name server

Traceroute

Traceroute е метод за намиране на пътя, по който преминава информационен пакет от едно място на друго през комуникационни рутери посредством протокола TCP/IP. Той съществува като софтуер в повечето операционни системи с възможност за работа в мрежа.🔗Traceroute

Nmap

Nmap (Network Mapper) е порт-скенер с отворен код създаден от Гордън Лайън. Използва се за откриване на хостове и активни услуги в компютърна мрежа.🔗Nmap

Мрежов порт

Мрежовият порт е софтуерна абстракция служеща за определяне на различните крайни точки на комуникационните канали в рамките на един хост. Мрежовият адрес, заедно с порта, идентифицира крайната точка на един комуникационен канал в рамките на една мрежа и се нарича транспортен адрес (по OSI модела). Сборът от мрежовите адреси и портове (по един за хост) на два комуникиращи помежду си хоста, идентифицира еднозначно комуникационния канал помежду им и се нарича мрежов цокъл (или сокет). Два хоста могат да имат повече от един комуникационен канал помежду си; в този случай, комуникационните канали се различават с поне по един от портовете си. Мрежовият порт, в най-общи линии, може да се разглежда като софтуерна аналогия на хардуерния порт. В тази аналогия, портът може да се разглежда като място на контакт между комуникиращи си процеси. Отделният порт на един хост се идентифицира с число наречено номер на порт. Това число присъства в заглавието на съобщения на протоколи от транспортния слой. Такива протоколи са TCP, UDP, DCCP, SCTP. Протоколът ISO-TP използва подобен идентификатор – транспортен префикс.🔗Мрежов порт

Internet Protocol

Internet Protocol (IP) е протокол за комуникация, който стои в основата на интернет. Предназначението на протокола е да позволи адресация на информацията, която се изпраща по мрежата. На всеки хост в мрежата се дава уникален адрес (наречен IP адрес). Когато се изпраща информация през мрежата, тя се разделя на малки пакети, наречени IP пакети. Към всеки пакет се прикрепя т. нар. хедър, който съдържа IP адреса на подателя и получателя и други служебни данни. С помощта на тези адреси компютрите, през които минава пакетът, решават какво да правят с него. Протоколът не гарантира сигурното пристигане на информацията и няма корекция на грешки. IP се използва от транспортни протоколи като TCP и UDP.🔗Internet Protocol

IPsec

IPsec (на английски: Internet Protocol Security) е закодиращ протокол, с който се целят автентикация, взаимно доверие и целокупност на информацията между две машини. За разлика от други закодиращи протоколи като например SSL, IPsec е реализиран директно върху TCP/IP-протокол стека (Ниво 3 от OSI моделa). RFC 2401 и RFC 4301 описват архитектурата на IPsec. Те описват основните части на протокола: удостоверяващо начало (Authentication Header – AH), вграден закодиран товар (Encapsulated Security Payload – ESP), както и разменен интернет ключ (Internet Key Exchange – IKE) за размяна на сесийните ключове.🔗IPsec

ICMP

ICMP (на английски: Internet Control Message Protocol) е един от основните протоколи в Интернет комуникацията. Използва се главно от мрежови устройства като рутери за изпращане на съобщения за грешка, показвайки недостъпност на Интернет услугата или че хостът в Интернет не може да бъде достигнат. Програми, които използват протокола ICMP са ping, tracert, nmap и др.🔗ICMP

Internet Control Message Protocol version 6

🔗ICMP

TCP

ТСР (на английски: Transmission Control Protocol) е мрежов протокол за управление на обмена на информация, един от основните, използвани в интернет. Използвайки TCP, приложенията в мрежата могат да създават връзки (connections) едно с друго и чрез тях да обменят данни в пакети. Образно казано, информацията, която трябва да бъде транспортирана, бива разделена на огромно множество от пакети, всеки от които съдържа достатъчно информация да бъде пренасочен към точната си дестинация. Надеждността на обмена се осигурява от контролни суми и сравнения между изпратените и пристигналите данни. Другата важна функция на протокола е да провери, че пакетите биват подредени в правилен ред по времето на пристигането си. Протоколът се използва съвместно с IP протокола, като обикновено ги наричат TCP/IP комплект от протоколи (на английски: protocol suite). TCP/IP комплектът може да бъде използван и в частни интранет и екстранет мрежи. TCP/IP използва модела за клиент и сървър в комуникациите. При този модел клиентът (който може да бъде друга програма или потребител) прави заявка и получава услуга (например представяне на уеб страница) от друга програма сървър по мрежата. TCP протоколът е проектиран за многозадачен режим на работа – т.е. в един и същи момент могат да бъдат стартирани повече от едно TCP приложение на един и същи компютър.🔗TCP

User Datagram Protocol

User Datagram Protocol (UDP) е минимален транспортен пакетен протокол, документиран в IETF RFC 768. В семейството от TCP/IP протоколи UDP предоставя прост интерфейс между мрежовия протокол под него и приложните протоколи над него. UDP не гарантира доставката на данните: не се пази информация за изпратено съобщение, заради което UDP понякога се превежда и като „Unreliable Datagram Protocol“. UDP добавя към IP пакета единствено мултиплексиране на приложения (чрез номерата на портовете) и проверка на целостта на данните (чрез контролна сума). В случай че е необходима надеждност на предаването, тя трябва да се реализира в потребителското приложение.🔗User Datagram Protocol

DHCP

Dynamic Host Configuration Protocol (DHCP) в превод означава „Протокол за динамично конфигуриране на хостове“ и представлява комуникационен протокол, чрез който компютър, тип компютърно устройство, маршрутизатор или всякакъв друг вид устройство, използващо IP адрес, може да заяви Интернет адрес от сървър, който от своя страна притежава определено пространство от IP адреси за раздаване. Чрез този протокол клиентите, изискващи Интернет адреси, се сдобиват със следните параметри: default gateway, subnet mask и IP адрес на DNS сървър. DHCP сървърът се грижи за уникалността на IP адресите – т.е. в подмрежата не може да съществуват два еднакви IP адреса по едно и също време, въпреки че един и същ адрес може да бъде раздаван на различни хостове в зависимост от времето на заявката за получаването му. На практика при подходяща конфигурация клиентите могат да правят заявки за всякакъв тип конфигурационни параметри от сървъра.🔗DHCP

Domain Name System

Система за имена на домейните (на английски: Domain Name System), DNS представлява разпределена база от данни за компютри, услуги или други ресурси свързани към интернет или частни мрежи, с чиято помощ се осъществява преобразуването на имената на хостовете в IP адреси. Това улеснява работата на потребителите на интернет услуги. Вместо да въвежда IP адрес (комбинация от цифри), за да достигне до даден ресурс в мрежата, потребителят може просто да въведе неговото име (домейн). Информацията за IP адресите и имената на домейни се съхранява на DNS сървърите. DNS е разпределена дървовидна система от обвързани чрез логическа йерархия сървъри. В основата на тази структура са сървърите, съхраняващи: домейни от първо ниво (top-level domains) – например .com, .org, .edu и т.н. и множество домейни на държавно ниво (country-level domains) – .bg (за България), .fi (за Финландия), .fr (за Франция) и т.н.Следващото ниво образуват регистрираните домейни (registered domains) – about.com, abv.bg, pirin.com и т.н. Местните домейни (local domains), наричани още поддомейни (subdomains), като compnetworking.about.com, sdyn.pirin.com, се определят и администрират от собствениците на съответните главни домейни. За разделяне на различните равнища се ползва точка (. ). Системата за имената на домейните разпределя отговорността от възлагане на имената на домейните и свързването им със съответните им IP адреси чрез използването на т.нар. достоверни именни сървъри (от англ. authoritative name servers) за всеки един домейн. Достоверните сървъри са отговорни за правилното преобразуване на имената в домейните които те поддържат и е възможно също да делегират или прехвърлят това пълномощие на ниво поддомейни на други именни сървъри. Този метод осигурява ниво на услугата с качества на разпределеност и устойчивост на грешки и причината за приложението му е в потребността за избягване на единна централизирана база от данни за управлението на системата за имената на домейните. Организацията, която се занимава с регистрирането и администрацията на домейните от първо ниво, е Internet Corporation for Assigned Names and Numbers (Интернет корпорация за присвоени имена и адреси) (ICANN).🔗Domain Name System

FTP

File Transfer Protocol (Протокол за пренос на файлове, FTP) представлява мрежов протокол от тип клиент-сървър, предоставящ възможност за обмен на файлове между машини, свързани в локална мрежа или в интернет. Протоколът за пренос на файлове използва TCP за комуникация между клиент и сървър. Клиентът е специално разработена програма, чрез която се предоставя лесен начин за използване на възможностите за комуникация. Съществуват множество FTP клиенти, които могат да се ползват безплатно, и такива, които са платени. Повечето от тях са графични, като малката част текстови (конзолни) клиенти са предназначени за специалисти с по-задълбочени познания за FTP или са предназначени за строго специфични системни задачи. Протоколът предоставя възможността за изпълняване на операции на сървъра като показване на съдържанието на директории, смяна на директорията, създаване на директории и триене на файлове.Свързването със сървъра може да бъде „сигурно“ или „анонимно“. При сигурното свързване достъпът до сървъра се осигурява само при автентикация с потребителско име и парола на потребител с достатъчни права. Анонимно свързване се осъществява с потребителско име anonymous и каквато и да е парола и може да се използва за сървъри, които позволяват такъв достъп. Модерните браузъри поддържат свързването с FTP сървъри с цел изтегляне или показване на файлове в зависимост от вида на файла и възможностите на браузъра.За управление на данни на FTP сървър (вкл. създаване на директории, триене на файлове и смяна на директории) има наличен софтуер. Някои операционни системи (напр. дериватите от UNIX и OS/2) имат включен такъв софтуер в основния си пакет.Разработките на протокола включват варианти за криптирана комуникация и пренос на данните, наречени SFTP и FTPS, на основата на SSH. Протоколът работи в два режима – двоичен или текстов ASCII режим. FTP е разработен от Калифорнийския щатски университет в Бъркли.🔗FTP

HTTP

Протокол за пренос на хипертекст (на английски: Hypertext Transfer Protocol, HTTP) е мрежов протокол, от приложния слой на OSI модела, за пренос на информация в компютърни мрежи. Създаден като средство за публикуване на HTML страници, протоколът довежда до формирането на Световната мрежа. Разработването на протокола е дело на Уеб консорциума (на английски: World Wide Web Consortium) и IETF (на английски: Internet Engineering Task Force) и завършва с публикуването на серия от документи (заявления за обсъждане) (на английски: Request for Comment, RFC), от които RFC 2616 (от юни 1999) е със статут на стандарт и описва HTTP/1.1.🔗HTTP

IMAP

Internet Message Access Protocol („интернет протокол за достъп до съобщения“, познат повече като IMAP и наричан в миналото Interactive Mail Access Protocol – „интерактивен протокол за достъп до поща“) е интернет протокол от приложния слой на OSI модела за достъп до електронна поща на отдалечен сървър от локален клиент. IMAP и POP3 (Post Office Protocol версия 3) са двата най-разпространени стандартни протокола за четене на електронна поща. И двата се поддържат на практика от всички съвременни клиенти и сървъри за електронна поща, въпреки че в някои случаи са добавени към специфични за доставчика, обикновено частни, интерфейси. Например, въпреки че между Microsoft Outlook клиентът и Exchange сървъра, както и между Lotus Notes клиента и Domino сървъра, се използват частни протоколи, всички тези продукти поддържат и IMAP и POP3, позволявайки достъп до други сървъри и клиенти. Последната версия на IMAP, IMAP версия 4 ревизия 1 (IMAP4rev1), е дефинирана в RFC 3501. IMAP е разработен от Марк Криспин през 1986 г. като съвременна алтернатива на широко използвания POP протокол за четене на електронна поща. По принцип и двата протокола позволяват на един клиент за електронна поща да чете съобщенията, съхранени от един сървър за електронна поща. Важни възможности на IMAP, които POP не предоставя, са: Поддръжка както на свързан, така и на несвързан режим на действиеКогато се използва POP3, клиентите обикновено се свързват със сървъра за много кратко, само колкото да заредят новите съобщения. С IMAP4 клиентите често са свързани, докато потребителският интерфейс е активен и зареждат съдържанието на съобщенията при поискване. За потребители с много или големи съобщения, начинът на работа на IMAP4 носи много по-бързи времена на отговор.Поддръжка на няколко клиента, едновременно свързани с една и съща пощенска кутияPOP3 протоколът предполага, че свързаният клиент е единственият клиент, свързан с пощенската кутия. За разлика от него, протоколът IMAP4 позволява едновременен достъп от много клиенти и осигурява на клиентите механизми за откриване на промени, направени от други, едновременно свързани, клиенти.Възможности за достъп до MIME части от съобщенията и частично зарежданеПочти цялата електронна поща в Интернет се предава в MIME формат. MIME позволява на съобщенията да имат дървовидна структура, като листата са от един от многото единични типове съдържание, а възлите от по-висок ред са от един от структурните типове. Протоколът IMAP4 позволява на клиентите да изтеглят отделно произволни отделни MIME части и също да изтеглят части от индивидуалните части или от цялото съобщение. Тези механизми позволяват на клиентите да изтеглят текстовата част на едно съобщение, без да се изтеглят приложените файлове или да извежда поточно съдържание по време на изтеглянето.Възможности информацията за състоянието на съобщенията да се запазва на сървъраЧрез използване на флагове, дефинирани в протокола IMAP4 клиентите могат да следят състоянието на съобщенията, например прочетено ли е съобщението или не, дали му е отговорено и дали е изтрито. Тези флагове се записват на сървъра, така че много клиенти, които четат пощенската кутия по различно време, могат да отчитат промените в състоянието, направени от други клиенти.Възможност за достъп до различни пощенски кутии на един и същ сървърIMAP4 клиентите могат да създават, преименуват и/или изтриват пощенски кутии (обикновено представяни на потребителя като папки) на сървъра и да прехвърлят съобщения между различните пощенски кутии. Поддържането на много пощенски кутии дава възможност на сървърите да предлагат достъп до поделени или публични папки.Възможност за търсене на сървъраIMAP4 осигурява механизъм за запитване към сървъра за търсене на съобщения, отговарящи на различни критерии. Този механизъм избягва необходимостта от зареждане на съобщенията на клиента при търсене.Поддържане на добре дефиниран механизъм за разширенияПоради опитът от по-ранни интернет протоколи, IMAP определя явно механизъм, по който да бъде разширяван. Предложени са и се използват широко много разширения на основния протокол.Независимо дали използват POP3 или IMAP4 за получаване на съобщения, клиентите използват протокола SMTP за изпращане на съобщения. Клиентите за електронна поща често се наричат POP или IMAP клиенти, но и в двата случая се използва и SMTP. Повечето програми за електронна поща използват и LDAP за справочни услуги. IMAP често се използва в големи мрежи, каквито са университетските системи за електронна поща. Той позволява на потребителите да получават новите съобщения веднага на своите компютри, тъй като пощата се съхранява в мрежата. С POP3, потребителите трябва или да заредят електронната поща на своя компютър, или да я четат през уеб-интерфейс. И двата начина са по-бавни от IMAP, като новата поща трябва да се зарежда периодично или да се опреснява страницата в уеб-браузъра, за да се видят новите съобщения. За разлика от много интернет протоколи, IMAP4 има вградени шифрирани механизми за достъп до сметките. Паролите, разбира се, могат да се предават по IMAP4 и нешифрирани. Тъй като механизмът за шифриране трябва да се договори между клиента и сървъра, при някои комбинации клиент-сървър се използват нешифрирани пароли (най-често Windows клиенти с не-Windows сървъри). IMAP4 обменът на данни може да се шифрира и с SSL – или чрез тунелиране на IMAP4 през SSL на порт 993, или чрез подаване на „STARTTLS“ в една вече установена IMAP4 сесия. IMAP4 работи върху TCP/IP връзка, използвайки мрежовия порт 143.🔗IMAP

Post Office Protocol

Post Office Protocol е протокол за извличане на получена електронна поща от e-mail сървър върху клиентски компютър. Текущата версия на протокола е 3 и затова често той се обозначава със съкращението POP3 (Post Office Protocol, version 3). Инициирането на връзката се извършва от клиентския компютър и инсталирания на него софтуер най-често наричан клиент за електронна поща, чрез който се четат получените съобщения. Протоколът позволява управление на съхраняваните съобщения, като те могат да се изтриват от сървъра след изтегляне, или да останат и да бъдат повторно изтегляни. Последното дава защита от повреда на клиентския компютър, както и възможност за четене на обща поща от няколко компютъра. С конфигурирането на клиента потребителят избира дали писмата да остават на сървъра, или да бъдат изтрити след изтеглянето си. POP3 се поддържа от всички съвременни клиенти за електронна поща — като Outlook Express, Outlook, Eudora, Mozilla Thunderbird и т.н. Еднопосочният обмен изисква употребата на друг протокол за изпращане на изходящите съобщения, и най-често това е SMTP. През последните няколко години все повече се налага използването на протокола IMAP, който е по-нов от POP3 и позволява двупосочен обмен на поща със сървъра. Използването му от своя страна позволява забрана на изходящата поща по SMTP от клиентските станции и използването на SMTP само за обмен между сървъри (основното му предназначение), с което се намалява възможността за изпращане на нежелана поща (спам). Повечето доставчици на услуги за електронни пощи (на английски: webmail services), като Gmail и Yahoo! Mail поддържат едновременно POP3 и IMAP.🔗Post Office Protocol

Secure Shell
Telnet

Telnet е мрежов протокол, който се използва в интернет или локална мрежа с цел да осигури двупосочно интерактивно текстово ориентирано комуникационно средство с помощта на виртуално терминално свързване. Потребителските данни се редуват in-band с контролна Telnet информация в 8-битова побайтова връзка за данни върху Transmission Control Protocol (TCP). Telnet е разработен през 1968 г., започвайки с RFC 15, продължен в RFC 854 и стандартизиран като интернет стандарт на Работната група за интернет инженеринг (Internet Engineering Task Force, IETF) STD 8, един от първите интернет стандарти. Използва се за отдалечено свързване на терминали, позволявайки на потребители да се включват в отдалечени системи и да използват ресурси така, все едно са част от локалната система. Също така TELNET сесия може да бъде използвана за отдалечено администриране на потребителски маршрутизатор.🔗Telnet

American Registry for Internet Numbers

The American Registry for Internet Numbers (ARIN) is the regional Internet registry for Canada, the United States, and many Caribbean and North Atlantic islands. ARIN manages the distribution of Internet number resources, including IPv4 and IPv6 address space and AS numbers. ARIN opened for business on December 22, 1997 after incorporating on April 18, 1997. ARIN is a nonprofit corporation with headquarters in Chantilly, Virginia, United States.ARIN is one of five regional Internet registries in the world. Like the other regional Internet registries, ARIN: Provides services related to the technical coordination and management of Internet number resources Facilitates policy development by its members and stakeholders Participates in the international Internet community Is a nonprofit, community-based organization Is governed by an executive board elected by its membership Services ARIN provides services related to the technical coordination and management of Internet number resources. The nature of these services is described in ARIN's mission statement: ...🔗American Registry for Internet Numbers

Réseaux IP Européens Network Coordination Centre
Asia-Pacific Network Information Centre
Latin America and Caribbean Network Information Centre
AFRINIC

AFRINIC (African Network Information Centre) is the regional Internet registry (RIR) for Africa. Its headquarters are in Ebene, Mauritius. Before AFRINIC was formed, IP addresses (IPv6 and IPv4) for Africa were distributed by the Asia-Pacific Network Information Centre (APNIC), the American Registry for Internet Numbers (ARIN), and the RIPE NCC. ICANN provisionally recognised AFRINIC on 11 October 2004. The registry became operational on 22 February 2005. ICANN gave it final recognition in April 2005. Organisational Structure Board of Directors The AFRINIC Board consists of a nine-member Board of Directors. Six of the directors are elected to represent the different sub-regions, while two directors are elected to serve on the Board-based solely on competency as opposed to regional representation. The last seat on the Board is filled by the Chief Executive Officer. Elections are held at each AFRNIC Annual General Meeting (AGMM), which is conducted around May/June every year. Voting takes place both on site at these meetings and prior to the meeting via...🔗AFRINIC

📚 Коментар

Езици