Какви са видовете DNS записи?

DNS сървърът е отговорен за преобразуването на име на домейн в IP адреси, така че потребителите да могат да използват имена на домейни за директен достъп до интернет, без да се налага да запомнят сложни низове от IP номера. Това съответствие между имена на домейни и IP адреси въз основа на DNS се нарича "DNS записи".

Най-често срещаните видове DNS записи са следните:

• Запис: "А" означава "адрес". Записът е най-основният тип DNS запис. Съгласно RFC 1035, записът е важен запис за разрешаване на имена, който свързва конкретно име на хост (или име на домейн) към IP адреса на съответния хост. Следователно, просто казано, записът A е IP адресът, съответстващ на указаното име на домейн.
• AAAA запис: Съгласно RFC 3596, AAAA записът се използва и за свързване на конкретно име на хост (или име на домейн) към IP адреса на съответния хост. Записът AAAA е концептуално подобен на записа A, но ви позволява да съхранявате IPv6 адреса на домейна, а не IPv4 адреса.
• CNAME запис: Каноничният запис на име. Съгласно RFC 1035 записът CNAME се използва за насочване на псевдоним към A запис, така че не е необходимо да се създава нов A запис за ново име.
• MX запис: Записът за обмен на поща. Според RFC 1035 MX записът сочи към пощенски сървър, който се използва за локализиране на пощенския сървър според адресния суфикс на получателя, когато системата за електронна поща изпраща поща. Например, когато някой иска да изпрати писмо до user@mydomain.com, пощенската система на подателя търси MX записа за mydomain.com чрез DNS. Ако MX записът съществува, имейлът ще бъде изпратен до пощенския сървър, посочен от MX записа.
• NS запис: Записът на сървъра за имена. Съгласно RFC 1035, NS записите се използват за делегиране на резолюция на име на домейн на DNS сървър. NS записът на DNS сървъра обикновено се появява под формата на ns1.domain.com, ns2.domain.com и т.н.
• SRV запис: Сервизният запис. Според RFC 2782, SRV записите се използват за определяне на местоположението на сървър, който предоставя специфична услуга, като хост, порт и т.н.
• PTR запис: Записът на указателя. Съгласно RFC 1035 PTR записите се използват за съпоставяне на IP адрес със съответно име на домейн, което е точно обратното на запис „A“. PTR записите се използват главно за пощенски сървъри. Например, някой, използващ ABC@163.com, изпраща имейл до 123@gmail.com. Когато пощенският сървър на gmail получи този имейл, той ще провери заглавката на имейла, където показва, че имейлът е изпратен от кой IP адрес, след което ще извърши обратно DNS търсене според този IP адрес. Ако заявеното име на домейн е 163.com, имейлът ще бъде приет. Ако името на домейна не е 163.com, тогава имейлът ще бъде отхвърлен.
• TXT запис: Текстовият запис. Съгласно RFC 1035, TXT записът е описанието на текстова информация, предоставена за име на хост или име на домейн. Една от важните му функции е да зададе SPF (Sender Policy Framework) запис, за да помогне за идентифицирането на изпращача на имейл и да попречи на други да се представят за вашата самоличност, за да изпращат имейли.

Освен това има много по-рядко използвани записи, като: AFSDB, APL, CAA, CDNSKEY, CDS, CERT, DHCID, DLV, DNAME, DNSKEY, DS, HIP, HTTPS, IPSECKEY, KEY, LOC, NAPTR, NSEC, OPENPGPKEY, RRSIG, SIG, SOA, SPF, SSHFP, TSIG, URI и др.

Щракнете, за да видите: Пълен списък с типове DNS записи

Освен това TTL е много често срещан в DNS записите. TTL означава Time-To-Live, което представлява времето, през което DNS записът е кеширан на DNS сървъра. Например, ако TTL на DNS запис е 86400 секунди, записът може да остане валиден на DNS сървъра за 24 часа.